ЕНЕРГИЙНАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Енергопотреблението в ЕС непрекъснато нараства. За задоволяване на бъдещите потребности, ЕС все повече ще зависи от вноса на енергия от страни извън него, като в същото време се увеличават изискванията за екологосъобразност на енергетиката. За да бъдат посрещнати предизвикателствата на бъдещето, през 1997 г. бе приета Бялата книга за възобновяемите енергийни ресурси, която съдържа стратегия за тяхното разработване. В 2000 г. този документ бе последван от Зелена книга, отнасяща се до сигурността на енергопроизводството. И в двата документа е подчертано значението на развиването на възобновяема енергетика.

Европейското енергийно предизвикателство

Пред бъдещото развитие на енергийния сектор в ЕС стоят две основни и взаимно свързани предизвикателства. Първото е да се осигури дългосрочна стабилна разполагаемост на енергийни продукти в свободни пазарни условия за всички потребители в ЕС. В същото време, от съществено значение е да се уважава нарастващата по целия свят екологична загриженост, намерила израз например в мерките срещу климатичната промяна, както това е посочено в Протокола от Киото. Страните-членки на ЕС са поели задължение с този документ да намалят до 2012 г. своите емисии на СО₂ с 8% спрямо нивото от 1990 г. За да бъде изпълнена тази цел, в ЕС са необходими значителни усилия, още повече защото текущите данни показват, че емисиите на парникови газове нарастват вместо да намаляват. За да могат да бъдат изпълнени изискванията за увеличаване на енергопроизводството и в същото време за намаляване на отделянето на парникови газове, необходимо е да бъде въведено засилено екологично измерение както при енергопроизводството, така и при енергопотреблението. За тази цел, ЕС планира по-рационално използване на енергията и разработване на възобновяеми енергийни източници за заместването на минерални горива.

Сегашното състояние

Делът на възобновяемите енергийни източници в енергопотреблението на ЕС е 6%, а сумарният дял на петролните горива, въглищата и природния газ възлиза на 79%. Останалите 15% представляват дела на ядрената енергия. Около 50% от различните енергийни източници в потреблението на ЕС се осигуряват чрез внос от страни извън ЕС. Ако нищо не се направи през следващите 20 - 30 години, делът на минералните горива ще е дори още по-доминиращ (86%), като останалата енергия ще е ядрена (6%) и от възобновяеми източници (8%). Освен това, делът на вноса от страни извън ЕС се очаква да нарастне на 70% от общото енергопотребление, като специално за нефта този дял ще доближи 90%. Днес близо 50% от вносния нефт и природен газ идват от Близкия изток и Русия. При това, за Европа не е възможно да контролира колебанията на енергийните цени, както се видя напоследък при значителното увеличение на цените на нефта в края на 2000 г. Тези прогнози противоречат на Европейската стратегия, целяща осигуряването на стабилно енергопроизводство при намалени емисии на парникови газове, ето защо са необходими мерки за разрешаване на проблема. Една такава възможност представлява разработването на възобновяеми енергийни източници, които имат голям потенциал в Европа. В приетата от ЕС Бяла книга за възобновяемата енергия е поставена амбициозната цел да бъде удвоено производството на възобновяема енергия - от 6% сега до 12% в 2010 г. Въз основа на наличния потенциал и съществуващите технологии се очаква, че биомасата ще има значителен принос за постигането на тази цел. От друга страна, необходими са и се предвиждат и нови технологични подобрения.

Европейската енергийна стратегия

В Зелената книга се посочва, че от съществено значение за бъдещето е да бъде разработена енергийна стратегия, осигуряваща благосъстоянието на европейците чрез сигурно и дълготрайно предлагане на енергийни продукти на достъпна цена за всички потребители. Тъй като Европа има слабо влияние върху международния пазар на горивата, тази стратегия (чиито основни принципи са посочени в Зелената книга) следва да е насочена към промяна в потребителското поведение и разработването на възобновяеми енергийни източници. Промяна в потребителското поведение чрез по-точно регулирана консумация би могло да се постигне чрез прилагането на данъци върху енергопотреблението. Система с екологични данъци бе препоръчана от Петата програма за дейности по околната среда на ЕС "Към устойчивост". На национално ниво екологични данъци се прилагат например в Дания, Австрия, Белгия, Великобритания и др. В Зелената книга също се предлага приоритетно да бъдат разработвани нови видове възобновяеми енергийни ресурси, като например биомасата. Счита се, че биомасата може да има значителен принос при разрешаването на енергийните въпроси в Европа, като се има предвид нейният енергиен потенциал и наличните технологии. В Бялата Книга изрично се посочва, че е необходимо да бъдат разпространявани по-широко в ЕС знания и информация по този въпрос, а също и да се организират промоционни кампании, изясняващи положителните аспекти на този вид гориво и технология. Значителен принос в постигането на целите за намаляване на СО₂ емисиите може да даде и прилагането на тази технология в бъдещите страни-членки на ЕС. В подкрепа на изследователските и развойни работи в областта на биогоривата, ЕС организира редица програми. Една от тях бе Програмата ALTENER, предназначена да насърчава използването на възобновяеми енергийни източници в ЕС. Тази програма покри периода от 1998 до 2002 г. и е продължение на две предишни програми - ALTENER I и ALTENER II. Също така, тези дейности могат да бъдат подкрепени и чрез програмите за техническа помощ, например TACIS и РНАRЕ, втората от които е насочена към страните от Централна и Източна Европа. Друга възможност са специфичните програми като SYNERGY, която има за цел насърчаване на международното сътрудничество в енергийния сектор, докато ALTENER специално се отнася за възобновяемата енергия в страните членки и кандидатстващите страни. По-подробна и актуализирана информация за тези програми може да се намери в интернет страницата на CORDIS (Community Research & Development Information Service): www.cordis.lu