Изобретателят на едноименната машина д-р Рудолф Дизел създаде двигател, който може да използва за гориво въглищен прах, разтворен във вода,
минерално гориво, и..., отгатнахте - растително масло!
Био-дизелът се произвежда от растителни и животински мазнини, чрез процес наречен преестерификация.
В Брусарци е изградена пилотна инсталация за производство био-дизел, която има капацитет от 300 тона на месец или 3-4 хил. тона годишно. За суровина се използват всички растителни мазнини - маслото от рапица, палмово масло, соево масло, вторични мазнини. В България има идеални климатични условия за производство на рапица и то върху пустеещи земи.
Био-дизелът има доста по-ниско цетаново число от конвенционалната нафта, което гарантира по-добро изгаряне на горивото, снижава разхода и удължава живота на двигателя. Липсата на сяра, тежки метали, въглероден окис и въглероден двуокис намалява с около 55% вредните емисии за околната среда. Всички дизелови автомобили, произведени след 1995 г. могат да работят с чист био-дизел, но практиката в Европа първоначално е била да се смесва с минерален дизел в съотношение 80:20 в полза на старото гориво.
Производството на био-дизел се осъществява чрез естерификация на висшите мастни киселини в растителни, животински и отпадъчни мазнини.
В България има инсталация за производство на био-дизел от използвана растителна мазнина от кухните на хотели и ресторанти. Следващата стъпка, която е необходима, е да се създаде мрежа от подобни малки предприятия, която да обхване цялата страна и да оползотворява отпадъчната мазнина от големите градове, туристическите центрове и курорти.
Интерес представлява и производството на растително масло и впоследствие - био-дизел от маслодайни култури като се използват предимно пустеещи земи, угари и замърсени територии. При този подход е необходима схема за ефективно земеделие (осигуряване на високи добиви) и за оползотворяване на вторичните продукти: слама, кюспе, глицерин. Това ще позволи намаляване на цената на крайния продукт - био-дизела.
Преди 8 години Мартин Стийли, чистач на прозорци от Манчестър, видял нещо, което променило живота му.
Докато търкал прозорците на високо разположени апартаменти, той забелязал контейнери с използвано олио, струпани в двора на един ресторант.
Гледката накарала Стийли да се замисли дали нещо полезно може да се направи с мазнината, предназначена за сметището.
Това била първата му стъпка в странния и чуден свят на био-дизела - гориво, произведено от растителни, животински или рециклирани мазнини.
Днес, 42-годишният Стийли е един от растящата общност на привърженици на био-дизела във Великобритания.
Неговото червено Волво се движи с гориво, приготвено в собствения му двор от употребявани мазнини, които получава от местни заведения за бързо хранене.
"Красотата е в това, че дизелът с органичен произход притежава също толкова енергия, колкото този с минерален произход и съществува достатъчно възобновяема енергия за нашите нужди", казва Стийли.
Той произвежда биo-дизел на партиди до 250 литра със собствен апарат, който е усъвършенствал през годините.
Привържениците на био-дизела твърдят, че той е решение за недостига на гориво, замърсяването, глобалното затопляне и различни фермерски проблеми.
Според тях, секторът за производство на новото гориво ще прерасне в индустрия за милиарди долари през следващите 5 години.
За производството на био-дизел, мазнините се смесват с алкохол в химическа реакция, водеща до образуването на "мастни кисели метилови естери", известни като "био-дизел", когато се използват за гориво.
В Чешир, ученият Стивън Уиттейкър работи по стартирането на първата голяма фабрика за био-дизел във Великобритания, с капацитет от 250 000 литра на седмица.
Използвайки собствената формула на Уиттейкър, неговата фирма "Ebony Solutions" произвежда 20 000 литра екологично чисто гориво на седмица от използвано олио, предоставяно от фирма за азиатски храни.
От юни 2003 г., еко-дизелът на Уиттейкър се продава в няколко бензиностанции, като целта е броят им да достигне 500 до 1 година.
"Не мисля, че био-дизелът напълно ще замести петролния дизел, но мисля, че в скоро време биогоривото ще има голям дял в европейския дизел", каза Уиттейкър, добавяйки че повечето видове био-дизел не изискват модификации в двигателя.
Въпреки неговите предимства и известния напредък в Германия и Франция, био-дизелът все още формира твърде малък процент от европейската консумация на дизел.
Поради почти пълната липса на комерсиално производство, Великобритания сериозно изостава от останалите страни в Европа.
Според Търговската Асоциация на Велкобританската Био-енергийна Промишленост (British BioGen) био-дизелът е решение на много от световните проблеми и може да задоволи до 10% от нуждите на Великобритания от гориво.
Според асоциацията, заместването на един тон конвенционален дизел с био-дизел спестява 3 тона въглероден диоксид, намалявайки емисиите от парникови газове с 55%.
"Той е безопасно био-разградим, много по-добър по отношение емисиите на парникови газове, отколкото изкопаемите горива, предлага начин за рециклиране на отпадните мазнини, намалява въглерода при изгарянето и произвежда по-малко локални атмосферни замърсители, отколкото изкопаемите горива", каза Силвън Робинсън, председател на British BioGen.
"Еко-дизелът има по-висока калоричност в сравнение с петролния дизел", добавя Уиттейкър.
"Той изгаря по-чисто, следователно се произвежда повече мощност и по-малко топлина от двигателя.
Био-дизелът също може да помогне да изчистим сметищата с включването на повече корпорации в акцията.
Веригите от супермаркети "ASDA' и "TESCO", например, се заха да трансформират 238 000 литра пилешки отпадъци и мазнини за готвене от кланниците си в био-дизел за своите камиони за доставки.
"Великобритания произвежда 50-90 милиона литра отпадъчни мазнини за готвене годишно.
Ужасно разхищение на ресурси е просто да ги изпратиш в сметищата или да ги излееш в мивката", заяви пред РОЙТЕРС Ян Боуълс, екологичен мениджър на ASDA.
Био-дизелът в Европа днес представлява индустрия за 500 милиона €, като консултантската агенция Фрост&Съливан предсказва нарастване до 2,4 милиарда € с годишни продажби от 4,5 милиона тона до 2007 г.
Анализите показват, че липсата на данъчни инициативи спират британската био-дизел индустрия.
В Германия, където био-дизелът се радва на нулево облагане, 600 000 тона от горивото се произвеждат годишно, докато Франция произвежда 275 000 тона.
За разлика от тях, във Великобритания няма почти никакво комерсиално производство, тъй като според Фрост&Съливан "производството на био-дизел във Великобритания все още се разглежда като някакъв домакински процес, извършван в задния двор".
Според председателат на British BioGen, г-н Робинсън, данъчни инициативи могат да позволят на Великобритания да произвежда да 3,5 милиона тона био-дизел годишно до 2010 г. чрез събиране на отпадъчните мазнини и разширяване на продукцията от слънчогледово семе, което става все по-популярно в Европа.
Според него е налице потенциал Великобритания да отдели 500 000 хектара за отглеждане на селскостопански култури за производство на био-дизел през следващите 5 години.
Добивът е между 1.25 и 2 тона растително масло на хектар.
"Това ще даде на фермерите контрол върху суровината, а 10% от нашето гориво, идващо от фермите ни, ще позволи да разнообразим енергийните си източници", казва Робинсън.
Въпреки че петролните компании все още трябва сериозно да инвестират в био-дизела, много компании, особено в Скандинавия (StatOil) и Германия (Shell и др.) вече разпространяват марки био-дизел чрез своите мрежи от бензиностанции.
Био-дизелът може би не е най-доброто решение за световните енергийни проблеми.
Противниците му твърдят, че горивото по-лесно замръзва и автомобилите могат да имат повече проблеми със запалването при студено време.
Според тях, в зависимост от начина му на въвеждане, био-дизелът може да причини повишаване на цените и, за разлика от петролния дизел, той може да бъде използван само в срок до една година след производството.
Най-големият проблем обаче е свързан с факта, че био-дизелът все още не може да бъде конкурентоспособен без финансова подкрепа от държавата.
"Ако говорим за милиони тонове, това означава солидни инвестиции от правителствата", казва г-н МакМанус.
"Това от своя страна означава значителни суми от изгубени данъчни приходи".
Но анализите показват, че е въпрос на време биологично произведено гориво да може да се продава навсякъде по бензиностанциите, тъй като политическата воля нараства и все повече гориво се произвежда от слънчогледово семе с комерсиална цел.
"Няма технологични бариери пред употребата на био-дизел.
Това е гориво за днес и близкото бъдеще, преди времето, когато технологии като горивните клетки ще могат да се развият и да станат жизнени", каза МакМанус.
| BioDiesel |
Unit
|
Austrian
Standard
C1190
Feb. 91 1)
|
DIN
51606
Sept 1997 |
U.S.
Quality
Specification NBB/ASTM |
Euro
Standard
EN 14214
|
| Density at 15°C |
g/cm3
|
0.86
- 0.90
|
0.875
- 0.90
|
/
|
0.86 - 0.90
|
| Viscosity at 40°C |
mm2/s
|
6.5 - 9.0
(20°C)
|
3.5
- 5.0
|
1.9
- 6.0
|
3.50 - 5.00
|
| Flash point |
°C
(°F)
|
min. 55
(131) |
min.
110
(230) |
min.
100
(212) |
min. 120
(248)
|
| CFPP |
°C (°F)
summer winter |
max. 0 (32) max. -8 (17.6) |
max. 0 (32) max. -20 (-4) |
/
|
2) |
| Total sulphur |
mg/kg
|
max. 200
|
max.
100
|
max. 500
|
max. 10.0
|
|
Conradson (CCR) at 100% at 10% |
%
mass
|
max. 0.1
/
|
max.
0.05
/
|
max.
0.05
/
|
/
max. 0.30
|
| Cetane number |
-
|
min. 48
|
min.
49
|
min.
40
|
min. 51
|
| Sulfated ash content |
%
mass
|
max.
0.02
|
max.
0.03
|
max.
0.02
|
max. 0.02
|
| Water content |
mg/kg
|
free
of
deposited water |
max.
300
|
/
|
max. 500
|
| Water & sediment |
vol.
%
|
/
|
/
|
max.
0.05
|
/
|
| Total contamination |
mg/kg
|
/
|
max.
20
|
/
|
max. 24
|
| Copper
corrosion ( 3 hs, 50°C) |
degree
of Corrosion
|
/
|
1
|
No.
3b max.
|
1
|
| Neutralisation value |
mg
|
max. 1
|
max.
0.5
|
max.
0.8
|
max. 0.50
|
| Oxidation stability | h | / | / | / |
min. 6.0
|
| Methanol content |
%
mass
|
max.
0.30
|
max.
0.3
|
max.
0.2
|
max. 0.20
|
| Ester content |
%
mass
|
/ | / | / | min 96.5 |
| Monoglycerides |
%
mass
|
/
|
max.
0.8
|
/
|
max. 0.80 |
| Diglycerides |
%
mass
|
/
|
max.
0.4
|
/
|
max. 0.20 |
| Triglycerides |
%
mass
|
/ |
max.
0.4
|
/
|
max. 0.20 |
| Free glycerine |
%
mass
|
max. 0.03
|
max.
0.02
|
max.
0.02
|
max. 0.02 |
| Total glycerine | % mass | max. 0.25 | max. 0.25 | max. 0.24 | max. 0.25 |
| Iodine value | / | / | max. 115 | / | max. 120 |
| Linolenic acid ME | % mass | / | / | / | max. 12.0 |
| Polyunsaturated (>=4db) | % mass | / | / | / | max. 1 |
| Phosphorus content | mg/kg | / | max. 10 | / | max. 10.0 |
| Alkaline content (Na+K) | mg/kg | / | max. 5 | / | max. 5.0 |
| Alkaline earth metals (Ca + Mg) | mg/kg | / | / | / | max. 5.0 |
1) the world's first BioDiesel standard, ÖNORM C1190 (Feb 1991)
2) depending on the national appendix to EN 14214
